Писане и публикуване на книгата

Писането на книгата

Първоначално „Властелинът на пръстените“ е заплануван като продължение на „Хобитът“ - приказна история, която Толкин пише за и чете на децата си, и която е публикувана през 1937 г. Популярността на "Хобитът" накарала издателите да търсят още истории за хобити и гоблини, и същата година, на 45-годишна възраст, Толкин започнал да пише историята, която става по-късно „Властелинът на пръстените“. Писането и е продължило 12 години, до 1949 г, а е публикувана чак през 1954 - 1955 г., когато Толкин вече е бил на 63 години.

По начало Толкин нямал намерение да пише продължение на „Хобитът“, и вместо това написва няколко други приказки за деца, включително "Ровърандъм". Основният му труд през това време обаче е очертаването на исторята на Арда, разказването на легендите за Силмарилите, и много други истории около миналото на събитията, описани във "Властелинът на пръстените". Толкин умира, преди да успее да довърши и сглоби този си труд, известен днес като „Силмарилионът“. Синът му Кристофър Толкин обаче редактира трудовете на баща си, запълва пролуките, и публикува книгата през 1977 г. Някои биографи на Толкин смятат „Силмарилионът“ за истинския "труд на сърцето му" - именно тази книга описва историческият и лингвистичен контекст на по-популярните му произведения, и създадените от Толкин езици, и отнема по-голямата част от времето му. "Властелинът на пръстените" обаче се явява хронологично последната, най-голяма като обем (и по мнението на Толкин, и най-добра като качество) част от създадения от него митологичен свят.

Убеден от издателите си, през декември 1937 г. той започва "продължение на Хобитът". След няколко фалстарта се очертава историята на Единствения пръстен, и книгата се превръща в продължение не на "Хобитът", а по-скоро на непубликувания "Силмарилион". Идеята за първата глава ("Един дългоочакван празник") е била ясно очертана още отначало, но причините за изчезването на Билбо, значението на Пръстена и заглавието "Властелинът на пръстените" се появили чак през пролетта на 1938 г. По начало Толкин смятал да напише друга история, в която Билбо е похарчил вече цялото си богатство, и търси участие в друго приключение, за да спечели още. След припомнянето за Пръстена и възможностите му обаче Толкин решава да пише за него.

Отначало за главен герой е бил планиран Билбо. Историята обаче се очертавала твърде мрачна, за да пасва на този весел и обичащ удоволствията хобит, и Толкин започнал да мисли за друг подходящ член на семейството на Билбо. Обмислял да въведе негов син, но това пораждало някои трудни въпроси, като например за жената на Билбо, и как така той би изпратил сина си в опасност. В гръцките легенди често специалната вещ попада у племенника на героя - и така се появил хобитът Фродо.

Писането не вървяло бързо заради перфекционизма на Толкин, и било често прекъсвано от задълженията му като преподавател. Вероятно е бил изоставил работата по произведението през по-голямата част от 1943 г, и продължил отново чак през април 1944 г. Написаното изпращал на части на приятеля си Клайв Стейпълс Луис, и на Кристофър Толкин, който по това време служи в Кралските военновъздушни сили в Африка. (Биографи на Толкин предполагат, че това може да е причината за появата във "Властелинът на пръстените" на вражески настроените, тъмнокожи, яздещи слонове Харадрими.) Голяма част от работата е привършена през 1946 г. и Толкин показва ръкописа на издателите си през 1947 г. Романът на практика е привършен следващата година, но Толкин продължава да поправя и преработва по-рано написани части от него и през 1949 г.

Неразбирателство с издателите му - "Алън и Ънуин" - довежда до предоставянето на книгата на издателство "Колинс" през 1950 г. Толкин възнамерявал "Силмарилионът", още не напълно оформен на този етап, да бъде публикуван заедно с "Властелинът на пръстените", но "Алън и Ънуин" не желаели да го направят. След като Милтън Уолдмън от "Колинс" изразил мнението, че "Властелинът на пръстените" има нужда от сериозно съкращаване, авторът накрая поискал те да публикуват книгата през 1952 г. Те отказали, и Толкин писал на "Алън и Ънуин", че "с радост бих обсъдил публикуването на която и да е част от цялото".

Публикуването

Поради следвоенния недостиг на хартия, а също и за по-ниска цена на първия том, книгата била разделена на три тома: „Задругата на пръстена“ (книги I и II), „Двете кули“ (книги III и IV), и „Завръщането на краля“ (книги V и VI, и 6 допълнения). Създаването на допълненията, картите и особено указателите се забавило, и затова книгите били публикувани със закъснение - респективно на 21 юли 1954, 11 ноември 1954 и 20 октомври 1955 г. във Великобритания, и малко по-късно в САЩ. Особено се забавил третият том. Толкин никак не харесвал заглавието "Завръщането на краля", защото смятал, че издава твърде много от сюжета. Той предложил "Войната за Пръстена", но издателите не се съгласили.

Книгите били публикувани при договореност за "споделяне на печалбата", при която Толкин не получавал никаква сума, докато книгите не се изплатят, но след това голяма част от печалбата била негова. В първия том било обещано на края на третия да има голям указател за трите тома, но се оказало невъзможно той да бъде създаден в разумен срок. През 1966 г. към „Завръщането на краля“ били добавени четири указателя, сглобени не от Толкин.

Разделянето на три тома било извънредно разпространено - затова често „Властелинът на пръстените“ бива наричан трилогия. Така го нарича веднъж дори Толкин, в писмо до Уистън Хю Оудън, въпреки че при други случаи е смятал това разделение за неправилно, тъй като произведението е било планирано и написано като една книга. Друго често използвано определение за него е роман, но Толкин отново е бил несъгласен - той го разглежда като романс (в смисъл на приказка за герои).

Използвани са и други разделения. През 1999 г. във Великобритания е пуснато "издание на хилядолетието" (MIllenium Edition), в общо 7 тома - всяка една от шестте книги поотделно, плюс допълненията като седма книга. Първото издание на български език е разделено на два тома. В първия са включени книги I и II, във втория - книги III, IV, V и VI, и част от едно от допълненията - „Легендата за Арагорн и Арвен“.

История на публикациите

Трите части на книгата са публикувани за пръв път от Алън и Ънуин през 1954-1955 г., през няколко месеца. В началото на 1960-те Доналд А. Уолхайм, редактор за жанра научна фантастика на издателството "Ейс Букс" (Ace Books), забелязал, че „Властелинът на пръстените“ не попада под защитата на законите за авторско право в САЩ, тъй като американското издание е било подшито от страници, отпечатани във Великобритания, и предназначени за използване в британско издание. "Ейс Букс" публикува свое издание на книгата, без разрешението на Толкин и без да му плати. Толкин не приел това, и бързо уведомил поклонниците си за своето несъгласие. Феновете упражнили толкова силен натиск върху "Ейс Букс", че издателството се принудило да изтегли книгата си и да плати на Толкин някаква сума (символична, далеч под реално дължимата). Скоро издателството "Балънтайн Букс" (Ballantine Books) пуснало легално издание, с огромен комерсиален успех. Към средата на 1960-те получилата широко разпространение сред американската публика книга се превръща в истински културен феномен. Толкин също нанася известни редакции, за да създаде версия на книгата, която да бъде легално защитена от авторски права в САЩ. В този си вид тя става известна като Второ издание на „Властелинът на пръстените“.

Книгата е преиздавана много пъти, на над 40 езика, като един, два, три, шест или седем тома. Преводите са различно добри, поради много голямата езикова сложност. Като експерт по филология, Толкин лично прегледал немалко преводи, и имал коментари по тях - както върху процеса