Влияния върху книгата

Влияния върху книгата

„Властелинът на пръстените“ е продукт на Толкиновите изследвания в областта на филологията, религията (по-специално католицизма), приказките, а също и норвежката и келтската митологии. Силно е повлиян от личните преживявания на автора през Първата световна война, Толкин довежда създаването на описвания от него свят до изключителни детайли: създава пълната митология и история на Средната земя, произхода на всички по-значими герои, езиците на този свят, неговите писмености, календарите и историите на различните народи. Част от този помощен материал е даден в допълненията към „Властелинът на пръстените“. Значителна част може да бъде открита в подобното на Библия на този свят произведение „Силмарилион“. Толкин обаче потвърждава, че много части от неговия свят са повлияни от други източници.

Създаването на Толкиновия свят е най-силно повлияно от католицизма, който изповядва Толкин, и от Библията. Веднъж авторът описва пред приятеля си, английският йезуит отец Робърт Мърей, като "фундаментално религиозен и католически труд, отначало несъзнателно, но при редакцията - съзнателно". Повествованието е базирано на много теологични теми - битката на доброто със злото, триумфът на скромността над гордостта, и силата на благословията. Застъпени са също така теми, които засягат смъртта и безсмъртието, благодарността и съжалението, възкресението, спасението, въздържанието, саможертвата, свободната воля, справедливостта, задружността, авторитетът, изцеляването. Твърди се, че докато Толкин описвал борбата на Фродо срещу силата на Единствения пръстен, той е мислел за молитвата "И не ни въвеждай в изкушение, но ни опази от злото".

Толкиновата Средна земя е повлияна силно и от не-християнски мотиви. Неговите Айнури, раса ангелски същества, които са отговорни за света, включва Валарите, пантеонът богове, които отговарят за съществуването и поддържането на света - от небето и морето, та до сънищата и съдбата - и Маярите, техните слуги. Идеята за Валарите идва от гръцката и норвежката митологии, въпреки че при Толкин Айнурите и светът са създания на монотеистично божество - Илуватар, или Еру - "Единственият". Практикуването на религии на Средната земя не е описано подробно във „Властелинът на пръстените“, повече информация за тях може да бъде открита в "Силмарилион". Срещат се обаче намеци за тях, например "Великият Враг", който е бил господар на Саурон, и "Елберет, Кралицата на Звездите" (респективно Моргот и Варда, двама от Валарите). В пролога към книгата има споменаване за "Властителите" (Валар, буквално "Силите на света"), а в Допълнение А - за "Единствения". Има и други предхристиянски митологични елементи, например други разумни раси (джуджета, елфи, хобити и енти), "зелен човек" (Том Бомбадил), духове и призраци (Могилните твари, Клетвопрестъпниците).

Най-добре известните не-християнски влияния върху Толкин са вероятно северноевропейските митологии. Неговите елфи и джуджета са базирани до голяма степен на норвежката и други древногермански митологии. Образът на Гандалф в частност е повлиян от древногерманското божество Один в неговото въплъщение като "Бродникът" - старец с едно око, дълга бяла брада, шапка с широка периферия и жезъл. (Толкин в писмо от 1946 г. споменава, че си представя Гандалф като "Одинически бродник"). Финската митология и по-специално финският национален епос „Калевала“ се посочват от Толкин като оказали влияние върху Средната земя (части от „Силмарилионът“, например „Легендата за Турин Турамбар“, са много близки по сюжет до части от „Калевала“ (легендата за Кулервойнен), и често биват смятани за нейна художествена преработка от Толкин). Подобно на „Властелинът на пръстените“, „Калевала“ е построена около историята на магически обект с огромна сила, т.нар. Сампо, който носи голямо щастие на собственика си. Точната природа на Сампо обаче не е описана. Силите на доброто и злото се борят за него, както и за Единствения пръстен, и в крайна сметка той е изгубен за света и унищожен в края на произведението. Един от главните герои на „Калевала“, магьосникът Вайнемойнен, много прилича на Гандалф - безсмъртен е по произход, мъдрец е, и на края на произведението също отпътува с кораб отвъд границите на света на смъртните. Друг аспект на влияние се проследява в това, че Толкин базира Куеня, езикът на Върховните елфи, на финландския език.

В добавка, „Властелинът на пръстените“ е силно повлиян от личните преживявания на Толкин през Първата световна война, и на сина му през Втората световна война. Основната сюжетна линия на книгите - страховита, поставяща край на едни ери и начало на други, война между доброто и злото - е в основата на много световни митологии, особено на норвежката. Не може да се отрече обаче, че е и отпратка към едно известно по нейно време определение на Първата световна война - "войната, която ще донесе края на всички войни".

След публикуването на "Властелинът на пръстените" тези влияния водят до спекулации, че Единственият пръстен е алегория за атомната бомба. Без съмнение обаче Толкин също е изпитал разпространеното в окопите на Първата световна война отчаяние пред новите военни машини и механизирани приспособления. Създаването на армия от специално развъдени орки и унищожаването на околната среда като военно средство също имат модерни аналози. Във въведението към книгата обаче Толкин категорично заявява, че не обича алегориите, и че тя не е алегория. Следва да се отбележи и че през август 1945 г, когато светът научава за първите атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагазаки, повечето от книгата, включително завършекът и, вече са готови.

Въпреки че Толкин убедително отрича наличието на "атомни" отправки, е ясно, че концепцията за Пръстена може да бъде отнесена към идеята за абсолютната власт въобще. Сюжетът на книгата е изграден върху възгледа, че ако някой търси да придобие огромна власт върху света, колкото и чист да е, накрая неизбежно ще бъде покварен от нея. Самата идея за "пръстен на властта" може да бъде открита в "Републиката" на Платон. Много хора обаче смятат, че най-вероятният източник на идеята е била норвежката легенда за Зигурд Волзунга (известна още като легендата за пръстена на Нибелунгите).

Смята се също, че един от основните подтекстове - отминаването на митична "златна епоха" - е повлиян не само от легендата за крал Артур, но и от личните страхове на Толкин, че урбанизацията и индустриализацията разрушават "традиционния" британски провинциален живот и пейзаж. Някои от местата и героите са вдъхновени от детството на Толкин в Серхол (по това време село в Уорчестършир, сега част от Бирмингам), и Бирмингам.

Мнението на критиците

Оценките за "Властелинът на пръстените" са смесени - от "вълшебна" до "кошмарна". По-съвременните са като цяло много позитивни. "Съндей Телеграф" твърди, че "това е една от най-великите литературни творби на двадесетия век". "Съндей Таймс" пише: "Англоговорящият свят се дели на две части: хора, които са чели „Властелинът на пръстените“ и „Хобитът“, и хора, които тепърва ще ги прочетат". В прегледа си на книгата "Ню Йорк Хералд Трибюн" твърди: "Съдено и е да надживее времето".

Не всички оценки обаче са добри. Джудит Шулевиц от "Ню Йорк Таймс" критикува "педантизма" на Толкиновия литературен стил, пишейки, че Толкин "е формулирал високопарна вяра във важността на собствената си мисия като съхранител на литературата, а всъщност е постигнал смъртта на литературата". Критикът Ричард Дженкинс в "Дъ Ню Рипъблик" твърди, че на книгата и липсва психологическа дълбочина, че и героите, и книгата са "анемични, липсва им консистенция".

Отзивите в социалната група на Толкин, Инклингите, също са били смесени. Клайв Стейпълс Луис пише: "Ето красота, която пронизва като меч и изгаря като студено желязо. Ето книга, която ще