Предмети в Средната Земя

Андурил - мечът на Арагорн II Елесар. Той е повторно изкован от останките на Нарсил, меча на Елендил, който се пречупва под тялото му след като рухва при битката пред Барад-дур срещу Саурон. Нарсил пък е бил изработен от Телчар, джуджешкия ковач от Ногрод, в Сините планини, създател и на Ангрист, Всережещата кама, с която Берен освобождава един от Силмарилите от желязната корона на Моргот. Отломките на Нарсил дълги години се предават от баща на син, по родовата линия на вождовете на Дунеданците. Андурил е изкован в Ломидол от тамошните ковачи в края на третата епоха.

Джуджешката ризница на Билбо е подарък от краля на джуджетата. Тя е направена изцяло от Митрил и е изключително лека и твърда. Неведнъж спасява Фродо от смърт. Както казва Гандалф, тази броня е по-скъпа дори от цялото Графство с всички предмети в него.

Жилото - меч, който Билбо подарява на Фродо в Ломидол. Той е удобен и много остър. Ако наблизо има орки жилото започва да свети с ярка светлина.

Митрил - метал, десетки пъти по-ценен от среброто, златото и платината, по-скъп от всички познати скъпоценности в Средната земя. Митрилът се кове много лесно, той е много твърд и въобще притежава качествата на всички познати метали взети заедно. Единственото познато място, където има находища, това е на север, в дълбоките недра на Карадрас. Именно този ценен метал е причината джуджетата да копаят толкова дълбоко и да събудят злото на Дурин.

Пръстените - вълшебни предмети, които имат разнообразни способности и повечето от тях са изковани от Нолдорите. Има общо двадесет пръстена. Седем, за джуджетата - за седемте джуджешки родове, чрез тях Саурон се е опитва да покори джуджетата, но не успява, тъй като те не се подават на пръстените и не се пръвръщат в сенки, а само в сърцата им се разпалва копнежа и алчността към златото и другите скъпоценности. Девет, за хората - тези пръстени са дадени на девет от човешките владетели и постепенно притежателите им избледняват, превръщайки се в страховитите назгули. Три, за елфите - тези пръстени са изковани без помощта на Саурон, сам Келебримбор ги е направил, влагайки в тях огромното си творчество, те за разлика от другите нямат способността да правят носителя им невидим, защото това е способност на Саурон, но те могат да забавят действието на времето върху живата и неживата природа. Единствения е този, който сам Саурон е изковал. Общото между всички пръстени е, че те даряват притежателя си с безкраен живот.

Пушилист - прлилича много на днешния тютюн. Даже в първата творба на Толкин - "Хобитът", използваната дума за пушилист е именно "тютюн". Пушилистът обаче е по-силен от тютюна, предизвиква по-голяма наслада и също има разновидности. Първи го е открил Тоболд стари, от рода на рогосвирците и точно в Графството се заражда пушенето. По-късно привикнали към билката и джуджетата, а също така и двама от общо петимата вълшебници - Гандалф и Саруман, от които вторият пазел в тайна тази своя страст. Всъщност не хобитите откриват първи билката, а започват да я пушат. В Гондор е имало пушилист, макар и от по-особен сорт дълго преди да е основано Графството.

Палантирите - вълшебни камъни, подарени на Нуменор от Валинор. Не е ясно чие творение са, но се предполага, че са на елф. Както казва Гандалф - много вероятно е даже самият Феанор да ги е изваял в древни дни. Тяхната сила е да си предават взаимно образи на далечни растояния - в превод "палантир" значи "това, що гледа надалеч". Използвани са много често за комуникация между владетелите на Арнор и Гондор. От Нуменор са донесени с корабите на верните общо седем камъни, които после се поделени между човешките владетели - четири са за Арнор, три за Гондор. Преди назгулите да завладеят Минас Итил и съответно итилския камък, палантирите са напълно безопасно средство за връзка, но след като Саурон отнася палантири на Моргул в Барад-дур има лоши последици за враговете на Мрачния владетел. Знаем също така, че шест камъни са имали връзка с останалите, а един гледал единствено на запад - към потопения Нуменор и прекрасния Валинор.

Лембас - това е елфичекия пътен хляб. Питките, направени от него са отвън светлокафяви, а отвътре кремави на цвят. Те са изключително по-подхранващи и вкусни дори и от заситките на мъжете от Дейл, както признава Гимли джуджето. Тайната за изпичането е измислила Мелиан още по времето на царуването на Елу Тингол в Дориат. На другите народи обаче рецептата не е разкрита, Мелиан разказва само на Галадриел и вероятно по-късно тъкмо от нея са разбрали другите елфи. Известно е, че една питка лембас дава силата да ходиш цял ден без спиране дори и на най-високите мъже. Най-сладка и подхранваща е когато не се смесва с други храни - тогава дава кураж и надежда.