Хобити

Хобитите са дребни, прилични нам същества. Тяхната височина достига до четири фута и само трима хобити в цялата история са минавали тази летва. Това са били Бандобрас Тук, Мериадок Брендифук “Великолепни” и Перегрин Тук. Спрямо тогавашната височина на хората, хобитите могат да се определят като полуръстове – половин човешки бой. Те са незлобливи, плашливи и добросърдечни същества. Въпреки че са много малки не се лишават от ядене и се хранят по шест пъти на ден (имат две закуски, обяда и вечери). В другите страни често ги бъркат с момчета, защото имат момчешко лице с лъскави очички и румени бузи. Обичат мира, хубавата орна земя, живеят в дупки-тунели, наричани смялове. Могат да различат и най-дребния шум на повече от километър и половина и имат способността да изчезват бързо и безшумно. Всъщност това не е магия, а изкуство, придобито чрез практика, наследственост и неразделна дружба с природата. Дребният народ е изкусен и изработва най-различни красиви предмети, но не хобитите никога не са използвали машина по-сложна от ковашки мех, воденица или тъкачен стан. От всички занаяти само обущарството не било на почит, тъй като ходилата на хобитите имат дебела, жилава кожа с гъсти, къдрави косми, обикновено кестеняви. Хобитските дрехи са пъстри – най-чето срещаните цветове са жълто и зелено. Никому не е ясно откъде дошли хобитите, ни кой ги е създал. Първите летописи за тях започват, когато се заселват в долината на Великата река Андуин. От тогава са познати три донякъде различни рода: Твърдоноги, Заспаливци и Дъждокрийци. По-късно лека-полека трите рода прекосили Мъгливите планини докато най-накрая пристигнали на земята, която нарекли “своя”; дали й име – Графството. Тези събития се случили през средата на Третата епоха; оттогава започнало й Летоброенето на Графството. Историята и произведенията на Дж. Р. Р. Толкин показват, че всъщност хобитите не са толкова беззащитни, както ни се струва на пръв поглед. Изглежда те “чакат” сгоден момент, за да проявят скритите си способности. Хобитите изиграли голяма роля през Третата епоха, например – Смеагол (който всъщност не е типичен хобит, но се смята, че произлиза от тази раса), братовчед на Деагол взел Единствения Пръстен и така предотвратил по-късно Врага да си го възвърне при претърсването на Реката, а накрая той заграбил Пръстена и паднал в Съдбовната пукнатина – така унищожил Пръстена; Билбо намерил и отнел от Ам-гъл Пръстена на Всевластието и с негова помощ помогнал на джуджетата да стигнат до Еребор и там открил тайната за убиването на дракона Смог; Фродо Торбинс изнесъл Пръстена до Огнената планина и предизвикал неговото падане в Огъня; Сам Майтапер помагал на Фродо през целия път и по време на пътешествието победил гиганското чудовище в форма на паяк Корубана, потомка на Унголиант, коята щяла да погуби дори Моргот Бауглир; Мериадок Брендифук и Перегрен Тук, които предизвикали войната срещу Исенгард и Саруман; сетне Мери пронизал Краля-чародей (Капитана на Назгулите)... Доказателствата са безброй, но фактите говорят положително за хобитова активност, особено в края на епохата. През началото на Четвъртата епоха хобитите получили много земи от Крал Арагорн II Елесар, заради многобройните заслуги. Не е ясно как по-нататък залинели и защо вече не се срещат (или просто ние не ги срещаме).